Екип

Председател на УС

Вече 30г. ръководя успешен семеен бизнес, отличен с награда BOSEI на японското правителство. Моите интереси са свързани с технологии, иновации, трансфер на know-how, управление на процеси и преодоляване на предизвикателства в бизнеса. Може би именно затова житейското изпитание с инсулта на моята майка ме ориентира към търсене на формули за оцеляване и целенасочена работа със социална ангажираност за промяна на живота на пострадалите от инсулт. През 2020г. основахме със съмишленици Асоциацията за инсулт и афазия (АИА). През 2021г. инициирах приемането в България на Европейския план за борба с инсулта. Две години по-късно бях избрана за член на борда на европейската пациентска организация за инсулт SAFE.  Започнах мащабни национални кампании, за които през 2022г. АИА бе отличена от Световната инсултна организация (WSO) като „Най-добра кампания в страните със среден и нисък доход“. За мен е чест и отговорност номинацията на Европейската инсултна организация (ESO) да бъда национален координатор на Европейския план за борба с инсулта SAPE. Това, което ме мотивира е подкрепата, всеотдайността и професионализма на екипа на АИА, на доброволците и на хората, които ни помагат, защото работата в неправителствена организация е тежка, отговорна и подчинена на велика кауза. Всеки един спасен живот или по-добро качество на живота след инсулт ми дава радост, удовлетворение и вяра, че вървим успешно заедно по своя път за промяна към по-добро.

Зам.-председател на УС

Интересите ми са свързани със социалното развитие и по-тясно формирането на общности. В тази връзка за мен е предизвикателство да работя за каузата на Асоциацията за инсулт и афазѝя. Макар и най-многочислена, групата на пострадалите от инсулт в страната и техните близки, все още не са осъзнати, като общност(и). Сблъсъкът с проблемите им е разтърсващ, защото всеки случай е като фрагмент от разбито огледало на собствения ни живот. През призмата на този фрагмент, животът ни изглежда различен, често грозен и уродлив, понякога дори невъзможен за живеене. Изпитание е да преодолееш себе си в работата, да потиснеш инстинктите си за самосъхранение и да дадеш онази част от себе си, която ще позволи на другия да си върне надеждата, да стъпи обратно на правилния път. От тук започва истински дългия ни общ път - пътят обратно към себеуважението, достойнството, пътят към принадлежността на всеки от нас към съзидателния живот.

За мен е огромна привилегия работата с колегите. Техният подчертан професионализъм и богат житейски опит, непрестанно ме карат да давам все повече. Най-съществената мотивация, обаче, намирам, поглеждайки назад към свършената работа, гледайки в очите всеки, за когото сме се борили. Тези очи, без думи насърчават мен и моите колеги да продължаваме да крачим напред, въпреки препятствията.

Учредител и член на УС

Като арт терапевт, работещ с хора, преживели инсулт, не се поколебах да стана съучредител на Асоциацията за инсулт и афазия. В семейството ми баща ми живя след 3 инсулта и за мен тази работа е кауза, която ми дава чувството на пълноценност и полезност за обществото.

Регионален координатор

обл. Велико Търново

Като човек с опит от първо лице в борбата с последиците от инсулт, незабавно възприех мисията на Асоциацията и като своя лична, защото знам колко е трудно за пострадалите и техните близки да се ориентират в първите дни след изписването от лечебното заведение.
А именно тогава започва истинската работа. И тя не може да се свърши без съпричастна общност, в която присъстват и професионалисти, хора с опит и доброволци.

Доброволец

   Много често чувам въпроса "Какво те мотивира да си доброволец?" Най-краткият отговор е Сърцето. То е това, което прави моста между хората. То разпознава кой има нужда от теб, то е пътеводната светлина към другия.
   А защо го правя? Защо съм доброволец?
   Защото сме социални същества. Защото имаме нужда от подкрепа. Защото пострадалите от инсулт и техните семейства имат нужда да усещат, че не са сами. Защото сме едно. Защото всеки от нас може да направи нещо малко за другия и това да се окаже нещо голямо за него. Защото приемам каузата на Асоциацията за инсулт и Афазия за своя лична кауза. 
Защото, за да направим света по-добър не е нужно да правим геройски големи подвизи, а да гледаме и слушаме другите. Със сърцата си! Това е достатъчно, за да разберем от какво имат нужда във всеки момент. Следващата стъпка е лесна - просто да го направим. И да продължим да го правим всеки ден. Така разбирам аз да живееш истински. Това ми дава смисъл. И повярвайте, прекрасно е!

Доброволец