Когато говорим за прогнозни данни с разчет от повече от четвърт век винаги сме малко скептични. Изследване от 2021 г., публикувано в Журнала на Американската сърдечна организация все пак ни дава някакъв ориентир. Изследването е базирано на по-голям анализ за икономическото въздействие на заболяванията в световен мащаб. Проучване, което цели поставянето на основни жалони в създаването на стратегически рамки на политиката в сектора здравеопазване.
В следващите редове ще се опитаме да повдигнем малко завесата на очакванията на анализаторите за инсулта през 2050 г. и ще ги съотнесем към текущата картина в нашата страна. Ще се опитаме да проследим тенденциите у нас през последните 6 години в опит да дадем повече яснота за това какво следва да бъде направено.
Тенденции в борбата с инсулта
През последните няколко години борбата с инсулта получи сериозно „подкрепление“. На първо място има по-голяма яснота по отношение на рисковите фактори, в т.ч. тяхната роля и относителна тежест, комбинираното им въздействие и специфични методи за тяхното контролиране. Това се случи благодарение както на развитието на технологиите, така и повишените инвестиции в изследователска дейност. Способността на човечеството да анализира големи масиви от информация се повиши, а с това започнаха да се получават и резултатите – напредък в решаването на сложни комплексни проблеми, какъвто е инсулта. Чувствително и пряко влияние оказаха разработените нови методи за лечение, с което се преобърна цялостно гледната точка към проблема - от стратегия за недопускане на инциденти (основана на първична профилактика и контрол на рисковите фактори) към стратегия за навременно лечение, насочена към максимизиране относителния дял на пациентите, достъпили лечение в рамките на установения терапевтичен прозорец. Въведени бяха реорганизации на центровете за лечение на острата фаза, като постепенно се наложи разбирането за потребност от специализирани, мултидисциплинарни екипи, разчитащи на набор от съвременни диагностични средства, организирани в т.нар. инсултни звена или stroke units. Появиха се иновации и по отношение на взаимовръзката спешна помощ – специализирани инсултни звена, като се въведоха в редица големи градове на САЩ и Европа т.нар. мобилно специализирани инсултни звена (специално екипирани мобилни екипи, оборудвани с всичко необходимо за прилагане на съвременно лечение на място при пациента.
На основата на тази обновена перспектива, анализът на група изследователи[1] предвиждат ръст на инсултните случаи с 81% до 2050 г. или достигане на глобално равнище от 21,43 млн. за година или 225 инсулта годишно на 100хил. жители. Същевременно, съотношението на новополучени първи инсулти, спрямо живеещите след получен инсулт за 2050г. се очаква да бъде 1 към 7, като те ще достигнат внушителните 159,31млн. в световен мащаб. Прогнозираните в изследването смъртни случаи на годишна база са за 12,05 млн. Тези стойности разбира се са твърде обобщаващи и макар да дават някаква яснота за посоката на развитие са далеч от необходимото, за да се построи национална стратегическа концепция. В това отношение повече яснота получаваме, разглеждайки прогнозата за инсулта през 2050 г., интерпретирана през трите основни групи държави – с нисък, среден и висок среден доход на глава от населението.
В страните с нисък доход се очаква да има експоненциално нарастване на броя на инсултните случаи във всички възрастови групи. Средната проживяемост след инсулт също ще се понижава. Очакванията се базират на слабия достъп до съвременно лечение в тези страни, недостатъчно развитата логистика и инфраструктура и бавният темп на внедряване на иновации в здравния сектор.
Страните със среден доход ще имат също повишение в броя на инсултите, но главно във възрастовата група 60г.+, като най-голяма концентрация на случаи се очаква във възрастта над 85 г. Основна причина за това е изоставащия спрямо страните с високи доходи темп на осигуряване достъп до съвременно лечение и терапия, по-бавното внедряване на нови терапевтични механизми и лекарствени средства. Пример за подобен по-бавен процес е трудната дигитализация на медицинските данни, която е в основата на базираното на доказателства лечение.
При страните с високи доходи на населението се очаква концентрация на случаите над 85 годишна възраст, съчетани с намалена смъртност и увеличена продължителност на живота след инсултния инцидент. В тези страни се очаква равнището на ефективност на първичната и вторична профилактика да достигнат върхови стойности.
По отношение разпределението по пол, инсултните инциденти ще продължават да бъдат приоритет на мъжете, въпреки това, към 2050г. се очаква ролите да се разменят. Това предвиждане е обосновано с демографските тенденции, вещаещи трайна промяна в доминиращия пол на човешката популация.
Нека обърнем поглед към България и да се опитаме да нанесем нашите краткосрочни тенденции в общата прогноза за развитие на инсулта в световен мащаб до 2050 г. Преглеждайки данните за брой инциденти от 2019 г. насам, отчитаме изключително високите стойности за 2019г. (58 128 случая или 836 на 100 хил. жители), които постепенно спадат до 45 444 случая (664 на 100 хил. жители) през 2021г. След този минимум, данните демонстрират непрестанен ръст със средно 6% годишно, като за 2024г. се очаква да достигнат около и над 50 500 случая или 790-800 случая на 100 хил. жители. За сравнение в Европа средното текущо равнище на инсулта е малко над 150 случая на 100 хил. жители, а минималното е 38-50 случая на 100 хил. жители. Това ни поставя към днешна дата в позицията на изоставащи с близо 5 пъти по-лоши резултати и тенденция на нарастване.
Поставяйки в общия контекст данните на България, четвърт век преди прогнозната 2050г. с 800 случая на 100 хил. жители спрямо очаквани за света 225, изоставаме вече 3,5 пъти от прогнозната норма, а стартираме от позиция 7 пъти по-лоша в сравнение със страните в Европа.
Какво може да бъде направено и от кого?
На първо място, като пациентска организация, считаме, че всеки един от нас, съставна единица на българското общество е нужно да научи и да прилага в своя живот познанието за рисковите фактори, достъпните методи за техния контрол, симптомите на инсулта и правилното поведение, което следва при тяхното установяване. Интересен факт е, че близо 10 000 случая в България на година могат да бъдат пряко и положително повлияни от нашето познание. Това е приблизителния брой на нереализираните потенциални тромболизи (вид съвременно лечение, което приложено в терапевтичния прозорец (до 4,5 часа след инцидента) може да сведе до минимум инвалидизацията от инсулт. Всичко това означава, че от нас, обикновените хора, от нашето познание и умения да приложим наученото зависи благоприятния изход на близо 1/5 от случаите за година.
На второ място е необходимо да се подобри първичната и вторична профилактика. С внедряването на новата електронна система и разширяването на обхвата на данните в нея, би могло да се постави като цел набелязването на конретни високорискови групи, с които да се работи изключително активно за да се предотвратят както първични, така и вторични инциденти. Тази стъпка е нужно да бъде подкрепена с опростяване и улесняване на процедурата за получаване на предписаните медикаменти, изключвайки цялата усложнена административна верига, която в момента поставя във фокуса не търсене на ефект от лечението на пациента, а недопускане на злоупотреби с публични средства. Това ще подпомогне насърчаването особено на младите хора да прилагат успешно назначената им терапия, с което може да се промени негативната тенденция на непрестанен ръст на високото кръвно налягане. Неговото овладяване и контрол са в основата на справянето с рисков фактор, който е отговорен за повече от 40% от инсултните случаи.
На трето, но не по значимост място е нужно да се последва примера на всички успешни в борбата с инсулта страни. Експертите, занимаващи се с многообразието от дейности в процеса на борбата с инсулта – от първичната превенция до живота след инсулт е необходимо да установят траен диалог на работно равнище. Нужно е всеки да дефинира данните, които са му необходими, за да се изисква от Министерството на здравеопазването съставяне на конкретен статистически справочник за целите на анализа и създаването на политика за борба с инсулта в страната. Така ще бъде възможно създаването на основан на доказателства, ясни, постижими цели, насочени към справянето с конкретни, дефинирани проблеми национален стратегически документ. В това отношение България получи ясен знак за подкрепа от европейската инсултна организация на наскоро провелата се пресконференция на Асоциацията за инсулт и афазия и Българското дружество по неврология. В нея участие взе президентът на ESO, проф. Симона Сакко, която лично се застъпи за българските организации, признавайки приносът на работата им за постигането на общата цел – намаляване на инсултите в страната.
В последните дни бяхме свидетели на встъпването в длъжност на ново, първо редовно правителство в страната след дълго прекъсване. Това ни дава надежда за достатъчен времеви прозорец за интензивна работа на експертно равнище. Защото каузата инсултът в България да бъде овладян е много по-голяма от всеки един от нас, вярваме, че в следващите месеци ще надделее здравият разум и професионализма на всички, ангажирани и заедно ще започнем да постигаме резултати, но не за себе си или за своите организации, а за обществото ни, като цяло.
[1] Projections of the Stroke Burden at the Global, Regional, and National Levels up to 2050 Based on the Global Burden of Disease Study 2021, достъпно: https://www.ahajournals.org/doi/10.1161/JAHA.124.036142