Когато езикът ни подведе, тялото продължава да говори. За хората с афазия, които губят възможността да изразяват мисли чрез думи, невербалната комуникация се превръща в ключов инструмент за връзка със света. Погледи, жестове, изражения на лицето, дори мълчанието – всичко може да носи смисъл, ако знаем как да го „чуем“.
Какво включва невербалната комуникация?
- Жестове – показване с ръка, кимане, поклащане на глава;
- Мимика – усмивка, повдигане на вежди, гримаса на болка;
- Поглед и контакт с очите;
- Тон на гласа, паузи и интонация;
- Телесна поза и дистанция.
Защо е важна за хората с афазия?
- Тя компенсира част от загубената езикова функция;
- Позволява изразяване на чувства, нужди и реакции;
- Помага за съхраняване на активната роля в комуникацията.
Какво можем да направим като събеседници?
- Да бъдем наблюдателни и чувствителни към невербалните сигнали;
- Да използваме собствени жестове, за да подкрепим думите си;
- Да валидираме и насърчаваме всеки успешен опит за комуникация;
- Да не се притесняваме от мълчание – то също има значение.
Подкрепа от проекта
Проектът „Аз общувам при афазия: в лекарски и стоматологичен кабинет“ включва информация и примери за използване на невербални стратегии в комуникацията. Това обхваща:
- Карти с жестове и емоции;
- Съвети за работа с лица със затруднено говорене;
- Обучения за медицински лица и болногледачи.
Проектът се финансира от Програма „Социални иновации“ на Столична община.
Ресурсите ще бъдат налични на сайта на Асоциацията за инсулт и афазия в края на ноември.
Свържете се с Националната линия за подкрепа на тел: 0700 11 404 или info@stroke.bg | stroke.bg