Основана на доказателства практика (Evidence-Based Practice (EBP) е систематичен подход за вземане на клинични решения, който се основава на най-добрите налични доказателства, клиничен опит и предпочитанията на пациентите. Този подход се стреми да интегрира най-актуалните и релевантни изследвания в клиничната практика, за да се подобри качеството на здравеопазването и резултатите за пациентите.
Изкуственият интелект (AI) в здравеопазването представлява използването на алгоритми и машинно обучение за анализ на големи обеми данни, което може да подобри диагностиката, лечението и прогнозирането на заболяванията. AI има потенциала да трансформира EBP, като ускори процеса на превръщане на научните открития в клинична практика и да направи здравеопазването по-персонализирано и ефективно.
В контекста на България, подобряването на проследяването на пациенти след инсулт е от съществено значение, тъй като страната има едни от най-високите нива на смъртност от инсулт в Европа. Статистиката показва, че в България се регистрират около 50 000 случая на инсулт годишно, като смъртността е значително по-висока в сравнение с други европейски държави.
За да се намали броят на вторичните инсулти, е необходимо да се подобри работата с рисковите групи чрез ефективни превантивни програми. Сравнение със световните данни показва, че глобално инсултът остава втората водеща причина за смърт и третата водеща причина за смърт и увреждане, изразено чрез загубени години на живот, адаптирани към увреждане (DALYs).
За успешното внедряване на EBP+AI в българската здравна система са необходими следните стъпки:
1. Оценка на готовността на здравната система за прилагане на AI.
2. Разработване на стратегии за обучение и развитие на уменията на здравните специалисти за работа с AI.
3. Създаване на регулаторна рамка, която да поддържа интеграцията на AI в клиничната практика.
4. Пилотни проекти за тестване на AI инструменти в реални клинични среди.
5. Непрекъснат мониторинг и оценка на въздействието на AI на клиничните резултати и пациентското обслужване.
Прилагането на тези стъпки може да отнеме няколко години, но с подходящите инвестиции и ангажираност, България може да започне да внедрява EBP+AI в рамките на следващите 5 до 10 години. Това би могло да доведе до значително намаляване на случаите на инсулт, като се очаква намаление на първичните инсулти с до 20% и на вторичните инсулти с до 30%* в рамките на следващите 10 до 15 години.
В заключение, интеграцията на EBP и AI в българската здравна система изисква стратегически подход и ангажираност от страна на всички заинтересовани страни. С правилните стъпки и подкрепа, това може да доведе до значителни подобрения в здравеопазването и да намали бремето от инсулт в страната.
* Предположенията за намаляване на първичните и вторичните инсулти са прогностични, базирани на различни изследвания, които показват, че подобреното проследяване и превенция могат да доведат до значително намаляване на случаите на инсулт:
- мерки като контрол на високото кръвно налягане, контрол на диабета, отказ от тютюнопушене и поддържане на здравословен начин на живот могат да намалят случаите на първичен инсулт с до 20%;
- подходяща медикаментозна терапия и промени в начина на живот, могат да намалят с до 30% вторичните инсулти.
Асоциация за инсулт и афазия
2024
Повече по темата EBP+AI можете да научите тук: New evidence-based practice: Artificial intelligence as a barrier breaker - PMC (nih.gov)