Асоциация за инсулт и афазия(АИА) приключи дейностите по Проект “Идентифициране на непосрещнати потребности на преживели инсулт и/или диагностицирани с афазѝя на територията на СО” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община - Програма “Европа” 2024 от Сдружение “Асоциация за инсулт и афазия” в партньорство със: Столична община Район Банкя, 78.СУ "Христо Смирненски" и Лозана ЕАД
Резултатите от проекта бяха представени на специално събитие на 13.11.2024 г. в присъствието на журналисти и гости. Общинският съветник Екатерина Йорданова, заместник председател на Постоянна комисия по международно сътрудничество и туризъм, европейски програми и проекти, коментира, че необходимостта от спешни мерки за подобряване на подкрепата за хората, преживели инсулт и диагностицираните с афазия, е от първостепенно значение, както и необходимостта от системна промяна в грижите за тези пациенти.
Сред гостите бяха представители на Конфиндустрия България, които, заедно с членовете си, неизменно подкрепят Асоциация за инсулт и афазия в каузата ѝ за намаляване броя на инсултите в страната.
Проектът беше сериозно предизвикателство за нас, като малка пациентска организация. – каза д-р Георгиев, зам-председател на АИА, - Радваме се, че успяхме да преодолеем предизвикателствата и да постигнем поставените ни цели. На първо място да проведем емпирично изследване в област, в която такова липсва поне за последните 10 г. На второ място да създадем примерен модел за създаване на общинска политика, основана на прозрачно дефинирани реални потребности. На трето да създадем модел, който да може да се мултиплицира в страната. Всичко това целяхме да бъде основа за създаване на едно алтернативно на националното, локално решение на част от непосрещнатите потребности на пострадалите от инсулт и афазия.
Резултатите от проекта дават известна яснота за онова, което само се предполагаше до момента, сподели инж. Дорина Добрева, председател на АИА. Това ни дава надежда, че ще успеем да коригираме някои съществени проблеми на нашето общество. Например много от преживелите инсулт живеят с трайни последствия и изпитват сериозни затруднения в достъпа до необходимите медицински и рехабилитационни услуги. Особено критично е положението на пациентите с афазия, които често остават извън обхвата на клиничните пътеки, финансирани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).- сподели инж. Добрева. В тази връзка сме щастливи да получаваме такова разбиране и съпричастност от страна на Програма Европа на Столична община. Без тяхната подкрепа щеше да бъде трудно постижимо и вероятно дълго отлагано това проучване.
Сред резултатите на проекта се очертават няколко съществени основни граници, които следва да се вземат предвид при разработване на политика, свързана с инсулта и афазията:
Макар жените, според изследването да са по-слабо засегнатия пол директно от инсулта, основната социална група, засегната от инсулта може да се определи като жена на средна възраст, активно работеща до инцидента, която полага грижи за съпруга си, баща си или някой друг роднина. Преобладаваща е групата на жените, челенове на семейства, които се идентифицират и като болногледачи. Тази тенденция се наблщдава както в София, така и в страната, като в столицата стойостите взимат връх , демонстрирайки 83% от близките и 98% от болногледачите, като жени. Средната проживяемост след инсулт е 12,4г., а установената максимална проживяемост – 42 г. Най-младия анкетиран с инсулт е жена на 36 г., а най-възрастният е мъж на 91.
Основен проблем се оказва липсата на координация на възстановителния процес на пострадалите след острата фаза на инсулта. Липсата на ясен план за възстановяване в неговото многообразие по специалности и видове рехабилитация се посочва, като следващ основен проблем. Анкетираните класират на трето място липсата на изясняване на причината за инсулта, а от там и компрометирането на ефективността на вторичната профилактика. Липсата на достатъчна по обем и достъп рехабилитация е поставена, като четвърта по значимост проблемна област за решаване, като по този показател страната ни съществено изостава от останалите европейски страни. Като пример може да се посочи Полша, в която рехабилитационният процес преминава по строго индивидуален подход, започвайки непосредствено в неврологичните отделения в хода на острата фаза на инсулта. Липсата на поддържаща терапия при относително дългата проживяемост пряко рефлектира върху лошото качество на живот. Не на последно по значимост място, анкетираните посочват, като проблем липсата на психологическа подкрепа.
В резултатите на изследването се очертават, като сериозни непосрещнати потребности информиране и консултиране, застъпничество и социална, в т.ч. финансова подкрепа. По отношение на динамиката на развитие на тези потребности, анкетираните посочват по-висока потребност при близките от консултиране и информиране, застъпничество и социална подкрепа в началото след инцидента, като постепенно тези потребности отслабват с времето. По отношение на пациентите, се наблюдава обратния процес – на нарастване на потребностите от информиране, консултиране, застъпничество с напредване на времето. Причините за това могат да се потърсят в Подобряването на тяхното ментално състояние, когнитивен капацитет и общ физикален статус с което, в хода на тяхното възстановяване се осъзнават постепенно и във все по-голяма степен техните потребности.
Допълнителен принос на проекта е разработването на първия български наръчник за инсулт и афазия, предназначен за всички близки и пациенти, пострадали от инсулт или диагностицирани с афазия, чрез който може да се постави началото на удовлетворяването от потребността за информираност.
В рамките на проекта е направен предварителен разчет за гр. София, отчитащ зоните на най-голяма географска наситеност на пострадали от афазия, която дава аргументи за разкриване на афазиологични кабинети в поне 6 ДКЦ на територията на столицата.
Надяваме се този проект да бъде добър атестат за нас, като организация, че можем да се справяме успешно със сериозни изследователски проекти с висока приложна стойност. Този проект е добра основа за провеждане на следващи проучвания, които могат да задълбочат познанията ни за неудовлетворените потребности на пострадалите от инсулт и афазия. Уверени сме, че това е верния път, по който да се насочват точно и премислено обществени ресурси към ясни, основани на доказателства социално значими проблеми на нашето общество.
