Рехабилитацията след инсулт или мозъчна травма може да бъде дълъг и труден процес. Новите технологии, като социално асистивните роботи, значително улесняват този процес и го правят по-ефективен. Според изследване, проведено от Националния роботариум на Университета Хериот-Уат, тези роботи използват слушалки, които засичат мозъчната активност на пациентите, за да разберат техните намерения за движение по време на упражненията. Роботите предоставят реална мотивация, визуална имитация и обратна връзка, което прави рехабилитацията по-ангажираща и персонализирана според индивидуалните нужди на пациента.
Проектът VITALISE, финансиран от програмата на ЕС Horizon 2020, е разработил система, която помага на пациентите да се придържат към предписаните рехабилитационни рутини, предоставяйки персонализирана подкрепа въз основа на когнитивните способности и темпото на упражненията. Изследването показва, че около 80% от оцелелите след инсулт и мозъчни травми имат увреждания на горните крайници, което значително влияе на тяхната независимост и ежедневни дейности. Социално асистивните роботи могат да помогнат за подобряване на функциите след когнитивни увреждания чрез специфични за задачата повторителни упражнения.
Примери за успехи на пациентите включват 55-годишен мъж, претърпял тежък исхемичен инсулт, който успява да възстанови част от двигателните си функции и походка благодарение на използването на роботизирания екзоскелет Локомат. Друг пациент с травма на гръбначния мозък успява да възстанови способността си да ходи с помощта на роботизирания екзоскелет Ekso Bionics. Възрастен пациент, който е загубил способността си да се движи самостоятелно, успява да възстанови част от двигателните си функции и да подобри качеството си на живот с помощта на системата ReWalk.
В България роботизираната рехабилитация започва да набира популярност и вече има няколко центъра, които предлагат такива услуги. Един от крупните производители на рехабилитационна апаратура, включително роботизирана, сериозно стъпва на българския пазар с изграждането на нов завод. Това означава, че производство и сервиз вече има на територията на страната, което дава надежди за по-масово внедряване на тези технологии.
Въпреки че роботизираната рехабилитация е налична в България, тя все още не е достатъчно разпространена и достъпна за всички пациенти. Няма клинична пътека, която да покрива разходите за роботизирана рехабилитация, което я прави недостъпна за много хора.
„За да се осигури по-широк достъп до тези иновативни технологии, е необходимо разширяване на мрежата от центрове, включване на роботизираната рехабилитация в клиничните пътеки и осигуряване на финансиране от здравната каса.“, споделя инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия (АИА).
„Нужни са ни още медицински специалисти за работа с роботизирани уреди и прилагане на съвременни методики, които можем да намерим на пазара на труда срещу краткосрочна допълнителна специализация. Заедно с това се нуждаем и от повишаване на информираността сред пациентите и техните близки за възможностите на роботизираната рехабилитация и ползите от нея.“- Това са ключовите стъпки за осигуряване на достъпна роботизирана рехабилитация според д-р Георги Георгиев, зам.-председател на АИА.
Тази иновация има потенциала да промени начина, по който се провежда рехабилитацията, като предоставя на пациентите достъп до персонализирани роботизирани треньори, които подкрепят клиницистите и експертите в предоставянето на по-успешни рехабилитационни пътувания. За повече информация, можете да прочетете пълната статия: https://thenationalrobotarium.com/robots-help-guide-self-managed-rehabilitation-for-stroke-and-brain-injury-survivors/