Спасеният живот трябва да си струва да се живее!
Грете Лунде, една от 9 милиона оцелели след инсулт в света, споделя своята гледна точка за важността на пациентските свидетелства в борбата с инсулта
В тази първа статия от поредицата „Ехо от Европейския форум за живот след инсулт“, Асоциацията за инсулт и афазия има удоволствието да запознае българската общественост със споделения опит и научни достижения, представени на Европейския форум за живот след инсулт, проведен на 11 и 12 март т.г. в Дъблин. Грете Лунде, член на научния комитет на форума и оцеляла след инсулт, ни предоставя уникален поглед към своята борба и възстановяване.
Грете се сблъсква с инсулта преди 30 г., когато тя е едва на 22 години. Тя подчертава, че всяко преживяване на инсулт е различно и че личните истории на оцелелите могат да бъдат мощен инструмент за подкрепа и вдъхновение за другите. Според нея, свидетелствата за възстановяване след инсулт не трябва да се ограничават само до научни изследвания. Те трябва да се разширят, обхващайки и личните преживявания на оцелелите. Тя обосновава своята теза с факта, че преживелите инсулт могат да усещат промяна с течение на времето. Понякога, както в нейния случай, това може да бъде период от десетки години. В тези случаи най-мощният инструмент е търпението и непрестанното повторение на рехабилитацията.
“Упражненията за мен лично са източник на ендорфин, който води до подобрение на настроението, облекчаване на болката и усещане за награда. Поне един час тежко вдигане на тежести и увеличаване на сърдечния ритъм всяка седмица ме поддържат на стабилно ниво,” разказва тя за своята мотивация и методи за поддържане на добро физическо състояние. Въпреки това, когато изпитва умора и силна болка, сесия от 5-10 минути на ръчен велосипед може да бъде повече от достатъчна.
Грете описва своята борба с болката и как новият ѝ “приятел с ползи” - инвалидната количка, ѝ помага да поддържа приемливо ниво на енергия и да ходи отново без прекалено много болка. Тя споделя, че е използвала физиотерапия от времето, когато е била в кома, до сега, 30 години по-късно. Сега, когато се връща назад, тя ясно си спомня силната болка, която я принуждава да се откаже от работа едва на тридесет годишна възраст.
В заключение, Грете ни оставя с посланието: “Спасеният живот определено трябва да бъде живот, който си струва да се живее - и ако нищо друго не изглежда, че работи - усмихни се. Направете инсулта приоритет във всички аспекти на живота. Просто го направете.”
Тази статия е първата от поредицата “Ехо от Европейския форум за живот след инсулт”. С нея стартираме инициатива, с която ще ви представим различни гледни точки и научни постижения, свързани с живота след инсулт. Следващите публикации ще продължат да разглеждат темата от различни гледни точки, за да повишат обществената информираност и да вдъхновят обществото ни за промяна.
