Пациентът трябва да получава подкрепа през целия си път — от профилактиката и диагнозата до лечението, възстановяването и ежедневието с хронично заболяване. Около тази необходимост се обедини дискусията на пресконференцията, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия на 17 септември 2026 г. в Националния пресклуб на БТА в София. Под надслов „По-безопасна София, по-здрава България. Безопасна грижа за цял живот“ събитието събра пациентската, медицинската, социалната и общинската гледна точка към безопасността на грижите.
Разговорът показа колко важни са връзките между отделните услуги. Какво се случва с човека след изписването? Кой проследява възстановяването му? Разбира ли той указанията за лечение? Къде семейството може да получи помощ? Именно в тези преходи възникват затруднения, които участниците определиха като общ проблем за хората с хронични незаразни заболявания.
Д-р Георги Георгиев, заместник-председател на АИА и модератор на срещата, постави въпроса за разпокъсаните усилия в здравеопазването и социалните грижи. Той подчерта необходимостта наличните ресурси да работят свързано, а пациентските организации да участват в разработването на решенията. Идеята е в София да се изгради работещ модел на координация, който да свързва медицинската помощ, рехабилитацията и социалната подкрепа според потребностите на човека.
Конкретен пример за такова партньорство представи Анна Стойкова, общински съветник в Столичния общински съвет. Програмата за центрове за речева терапия при афазия се осъществява от Столична община заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и АИА. Вече работят центровете в ДКЦ 12 и ДКЦ 17, в които терапията е безплатна за пациентите. Подготвят се и следващи звена. Според Стойкова съчетаването на общинска подкрепа, професионална експертиза и участие на пациентска организация създава основа за разширяване на този модел и на национално ниво.
„Трудността да говориш не означава, че нямаш какво да кажеш“, подчерта инж. Дорина Добрева, председател на АИА. Тя обърна внимание на комуникацията като част от пациентската безопасност. Афазията не означава липса на интелект или невъзможност човекът да участва в решенията за своето лечение. Тя обаче може да затрудни съобщаването за болка, нежелана лекарствена реакция или неразбрана инструкция. Затова са необходими повече време, адаптирана информация, визуални средства и проверка дали пациентът е разбрал казаното.
Посланието на АИА е всеки пациент да напуска лечебното заведение с ясен и разбираем план за следващите стъпки. Семействата се нуждаят от ориентир към кого да се обърнат, къде се провежда рехабилитация и как да подкрепят близкия си. Опитът им трябва да присъства още при разработването на политиките и услугите. Пациентските организации могат да откриват рискове и да помагат за практически решения, но устойчивата грижа изисква отговорност и взаимодействие на институциите.
Д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт, разгледа проблема от позицията на лекаря, който лекува пациента в острата фаза. Усилията за ограничаване на последиците от инсулта трябва да бъдат продължени чрез дългосрочна рехабилитация и проследяване. Той посочи нуждата от по-добра комуникация между болницата и следващите звена в грижата. Центровете за речева терапия дават възможност да се проследява възстановяването на комуникацията и да се укрепва тази връзка.
Доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи постави акцент върху системната държавна политика, профилактиката и продължаващата грижа. Той открои и често пренебрегваната психологична подкрепа — за пациента, за семейството и за специалистите, които работят с тях. Продължителните грижи могат да изолират близките от професионалния и социалния им живот, а подкрепата за тях е част от цялостния отговор на заболяването.
Социалната перспектива беше представена от Христина Пантева от Агенцията за качеството на социалните услуги. Тя посочи възможностите за комплексен и интегриран подход, както и натиска върху социалната система, когато липсват достатъчно възможности за долекуване, рехабилитация и палиативна грижа. Изказването ѝ очерта необходимостта здравната и социалната система да развиват съвместими решения, така че потребностите на човека да не остават между техните отговорности.
Минка Йовчева от Столична община подчерта, че местната власт е най-близо до ежедневните проблеми на хората. Според нея сътрудничеството между общината, академичната общност и неправителствения сектор вече показва смисъла на общите усилия. Следващата стъпка е работещите решения да достигат до повече хора, а информацията за наличната подкрепа да бъде по-достъпна за пациентите и семействата им.
Физиотерапевтът Стоян Стоев насочи вниманието към ранните грижи и рехабилитацията след инсулт. Той подчерта значението на работата с пациента още в началото на възстановяването и на подходите, които могат да ограничат последващите усложнения. Неговата гледна точка допълни общото послание на дискусията: всяка част от грижата има стойност, когато е навременна и свързана със следващата.
В представената декларация участниците призовават Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Столична община да работят заедно с пациентските организации. Предложенията са за интегрирана система за безопасна грижа в София, устойчиво сътрудничество между секторите и учредяване на Столичен форум „Безопасна грижа за цял живот“. Форумът трябва да формулира конкретни мерки за превенция, координация, рехабилитация, проследяване и подкрепа в общността, с активно участие на пациентите и техните семейства.
За АИА тази инициатива е възможност общите проблеми да бъдат превърнати в съвместни действия. Безопасната грижа означава човекът да знае какво следва, да може да изрази потребностите си и да получава подкрепа, която продължава отвъд болничното лечение. София може да бъде мястото, където този подход се развива в работещ пример за цялата страна.
Прочетете пълния текст на декларацията, публикуван в БТА
Гледайте пълния запис на пресконференцията в БТA: