Четвъртият национален конгрес по инсулт събра съвременната медицинска експертиза и пациентския опит около обща задача — по-добра грижа през целия път на човека с инсулт. В пациентския панел Асоциацията за инсулт и афазия представи постигнатото, мащаба на неудовлетворените потребности от речева терапия и две посоки за развитие: иновации, създавани с участието на пациентите, и непрекъснат достъп до информация чрез националната линия за подкрепа.
От 23 до 25 октомври 2026 г. София беше домакин на Четвъртия национален конгрес по инсулт на Българското дружество по инсулт (БДИ). Програмата свърза организацията на спешното лечение, съвременните терапевтични подходи и възстановяването с въпросите, които остават пред пациента и семейството след изписването.
Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) вече четири години партнира с БДИ в усилията за подобряване на грижата. Само дни преди конгреса, на 20 октомври — Световния ден за афазия, партньорството получи ново практическо измерение с подписването на меморандум за сътрудничество, в който се включи и Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ – София АД (УМБАЛ „Света Анна“ – София). В болницата функционира първият в страната високотехнологичен център за лечение на инсулт.
Споразумението официализира общата работа за хората с афазия. По силата му пациентите ще могат да бъдат насочвани директно от болничното лечение към Центровете за речева терапия при афазия (ЦРТА) за безплатна терапия. Страните ще си партнират и за повишаване на качеството на предоставяната грижа, развитие на експертизата и по-добра координация.
За семействата това означава по-ясна следваща стъпка в момент, когато често липсва отговор на най-важния въпрос: „След болницата — накъде?“.
МЕЖДУНАРОДНА ЕКСПЕРТИЗА И ВНИМАНИЕ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
Конгресната програма обхвана 13 тематични форума. Под общия въпрос „Инсултната мрежа — крачка напред или капан?“ участниците разгледаха организацията на лечението, тромболизата, ендоваскуларните интервенции, невроинтензивните грижи и взаимодействието между неврологията и кардиологията. Обсъдени бяха още медицинското право, управлението на риска, диагностичните възможности и състоянията, които изискват продължаваща грижа след инсулта.
Силно международно участие имаше във форумите за персонализирана рехабилитация. Специалисти от университети в Гърция представиха приложението на невроизобразителни и невропсихологични маркери, транскраниалната магнитна стимулация и анализа на походката. Опит от Прага, Германия и Великобритания допълни разговора за организацията на лечението, биомаркерите и терапията на спастичността.
Важен логопедичен акцент беше темата „От тежестта на афазията към индивидуалния езиков профил: клинично значение за логопедичната оценка“ на гл. ас. д-р Емануела Щика и проф. д-р Катерина Щерева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя насочи вниманието към необходимостта оценката и терапията да отчитат конкретния езиков профил на човека — неговите затруднения, съхранени способности и потребности от общуване.
В конгреса участваха и логопедите и стажантите от ЦРТА. За тях това беше възможност да получат актуална информация за различните медицински и терапевтични гледни точки към инсулта. Срещата с експертизата на български и международни специалисти надгради познанията им и обогати разбирането им за връзката между острото лечение, възстановяването и логопедичната терапия. Това участие допринася за развитието на професионалната им компетентност и за по-добре съгласувана грижа за хората с афазия.
Тази индивидуална перспектива намери продължение и в пациентския форум „Инсултът и пациентите“, с модератор доц. Росен Калпачки. Именно там АИА представи как медицинската помощ може да бъде свързана с достъпна терапия, подкрепа за семейството и дългосрочно участие на пациентите в създаването на решения.
ДОРИНА ДОБРЕВА — КАК ЛИЧНИЯТ ОПИТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА
В началната презентация „От личната болка към системна промяна“ Дорина Добрева проследи пътя от инсулта на своята майка до създаването и развитието на АИА.
Разказът постави в центъра преживяването на семейството. След инсулта близките поемат нови отговорности — грижи, организация на възстановяването, търсене на специалисти и информация, подпомагане на общуването. Това често се случва в условия на несигурност, разпокъсани услуги и силно емоционално натоварване.
От тази необходимост се ражда и идеята за Асоциацията: натрупаните знания, опит и подкрепа да достигат до следващите семейства, за да преминават те по-уверено през възстановяването.
Презентацията очерта конкретните измерения на тази работа: националната линия за подкрепа при инсулт, 50 000 безплатни копия на „Наръчник след инсулт“, групите за подкрепа, доброволческото участие и изграждането на партньорства между пациентската общност, медицината и институциите.
Представени бяха и инициативи, които разширяват достъпа до знание и общуване — информационният бот във Viber, безплатното приложение „Аз общувам“, образователни дейности за превенция и здравна грамотност, както и възможности за арттерапия и терапевтично градинарство.
Специално място беше отделено на международното признание за този труд: отличаването на Дорина Добрева сред носителите на наградата „20 Voices Award 2026“ на Световната организация за инсулт. В презентацията признанието беше споделено с екипа на АИА и българската пациентска общност.
Общото послание беше последователно: пациентският опит е знание, което трябва да участва в развитието на услугите и политиките. Спасеният живот има нужда от условия, в които човекът може да възстановява самостоятелността си, да общува и да запази своето място в семейството и обществото.
РЕЧЕВАТА ТЕРАПИЯ — РАБОТЕЩ МОДЕЛ ПРЕД ПОТРЕБНОСТ С МНОГО ПО-ГОЛЯМ МАЩАБ
Презентацията за Програмата за изграждане на центрове за речева терапия при афазия за периода 2025–2030 г. показа как общностна потребност може да бъде превърната в конкретна общинска политика.
В основата стоят установени проблеми: недостатъчна информираност за афазията, липса на последователно насочване към специалист и ограничени възможности за достъпна терапия. Програмата съчетава финансиране и контрол от Столичната община, академична експертиза и подготовка на кадри от Софийския университет и организация, координация и развитие на мрежата от АИА.
Колко голяма е потребността, на която този модел трябва да отговори?
Според представените данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2025 г. в България са отчетени 49 307 случая на инсулт, от които 47 971 хоспитализирани случая. Исхемичните инсулти са 45 361, или приблизително 92% от всички отчетени случаи. Посочени са 4 873 починали сред хоспитализираните.
Тези числа описват отчетени случаи, а не непременно отделни хора. Те обаче показват мащаба на заболяването и необходимостта от организирана грижа след острата фаза.
В презентацията е направен прогнозен разчет за София чрез прилагане на националната честота към населението на града. Той очертава приблизително 9 302 случая на инсулт годишно, от които около 8 383 случая с преживяна остра фаза. При използваното в анализа допускане за афазия при 30% от случаите това означава потенциално около 2 515 нови случая с афазия годишно сред преживелите острата фаза в София.
Това е оценка на потребностите, а не пряко преброяване на диагностицирани пациенти с афазия в столицата. Разчетът е важен ориентир за планирането на услуги.
На този фон представеният капацитет за четирите звена в разглеждания етап на развитие е около 280 души годишно, при разчет от приблизително 70 души на център. Спрямо прогнозните 2 515 нови случая това означава едва около 11% потенциално годишно покритие.
С други думи, дори при пълно използване на този капацитет услугата би могла да обхване приблизително един от девет нови случая. А извън този разчет остават хората с афазия от предходни години, които също имат потребност от терапия.
Тъкмо тук се виждат едновременно стойността на създадените центрове и крайно недостатъчният им обхват спрямо нуждата. За хората, които достигат до тях, те осигуряват реална възможност за безплатна специализирана помощ. За града като цяло данните показват необходимост от последователно разширяване на мрежата и подготовка на повече специалисти.
Програмата предвижда изграждане на 10 центъра и поставя цел за достигане до терапия за 20% от нововъзникналите случаи на афазия в София годишно. Наред с непосредствената работа с потребители тя създава база за практическо обучение, менторство и научноприложна дейност.
Директното насочване от болницата към ЦРТА е съществена стъпка в тази посока. За да има пълноценен ефект, то трябва да бъде съпроводено с достатъчен капацитет за прием и продължаваща терапия.
ОРРИ — ГРИЖА ЗА ПАЦИЕНТА И ПРЕЗ НАЧИНА, ПО КОЙТО СЪЗДАВАМЕ БЪДЕЩИТЕ ИНОВАЦИИ
Проектът ORRI-ENGINE, представен от инж. Георги Бояджиев от NovaMorphiX, насочи вниманието към по-дългосрочна задача: бъдещите решения за хората с инсулт и афазия да бъдат създавани така, че действително да достигат до тях и да им служат.
Водеща организация е NovaMorphiX, а партньор — Институтът по роботика при БАН. Колаборацията с АИА и участието на екипи от ЦРТА и хора с афазия свързват развойната работа с реалните условия на възстановяване и ежедневен живот.
ОРРИ означава отворени и отговорни научни изследвания и иновации. Подходът включва пациентите, близките, терапевтите и другите заинтересовани страни още при формулирането на проблема и разработването на решението.
Това променя въпросите, по които се оценява една иновация. Освен дали работи технически, трябва да се установи дали човекът може да я използва със своите двигателни, езикови или когнитивни затруднения; дали дизайнът позволява адаптиране; дали цената е поносима; дали решението е приложимо у дома и в терапевтичната практика; дали намалява зависимостта от чужда помощ.
Помощните средства, създавани чрез 3D печат, са практически начин тези въпроси да бъдат обсъждани и проверявани. Потребителят може да покаже кое е неудобно, какво затруднява самостоятелното поставяне или употреба и каква промяна би направила изделието полезно.
Съществен резултат от проекта е разработването на методическа рамка и въпросници за събиране на гледните точки на пациенти, семейства, специалисти, организации и институции. Чрез тях българският екип допринася към европейския обмен на практики за отговорни иновации.
Амбицията е този инструментариум да може да се използва и от други екипи и бъдещи проекти. Така опитът на хората с инсулт и афазия може да влияе върху следващи разработки — още преди да са взети ключовите решения за тяхната форма, функции, цена и достъпност.
Това е грижа за пациента с дългосрочна перспектива. Тя търси промяна в самия процес на разработване, така че на пазара да достигат решения, съобразени с възможностите и потребностите на хората, за които са предназначени.
„ПОДКРЕПЕНИ СЛЕД ИНСУЛТ“ — НАЦИОНАЛНАТА ЛИНИЯ РАЗШИРЯВА ДОСТЪПА ДО ПОМОЩ
Проектът „Подкрепени след инсулт“, реализиран по Столична програма „Социални иновации“, надгражда националната линия за подкрепа на АИА чрез специализирана услуга за информация и насочване по телефон, имейл и чат.
Заложената промяна е достъпът до базова информация и подкрепящи ресурси да бъде непрекъснат — 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, 365 дни в годината.
В работното време на услугата жив оператор ще поема запитванията и ще подпомага насочването. Извън него първоначалната информация ще се предоставя от агент с изкуствен интелект, който се разработва по проекта. При по-сложни въпроси моделът предвижда включване на човек и връзка с подходящ специалист.
Това отговаря на реалния ритъм на потребностите. Близък може да търси информация вечер след внезапна хоспитализация. Пациент може да се събуди рано, разтревожен от предстоящото изписване, и да има въпроси за следващите стъпки. Семейство може да се нуждае през почивните дни от ориентир към рехабилитация, речева терапия или подкрепящи ресурси.
В подобни моменти възможността да получиш разбираема информация има непосредствена стойност: помага да подредиш въпросите си, да разбереш възможностите и да се ориентираш към подходяща помощ.
Особено внимание е отделено на хората с афазия. Достъпността за тях изисква адаптирани начини за разбиране и изразяване, ресурси за подпомогната комуникация и възможност за обратно обаждане от логопед. Така езиковото нарушение се отчита при организацията на самата подкрепа.
Иновацията е в качествената промяна на услугата: националната линия разширява времето и каналите, през които човек може да достигне до информация, като запазва човешкото участие там, където то е необходимо. Денонощната автоматизирана информация и работата на оператора имат различни, допълващи се роли.
Пилотният проект включва разработване на методика, достъпно двуезично съдържание, интегриране на каналите и изпитване с реални запитвания и обратна връзка. След пилотния етап услугата е предвидена да стане част от постоянната дейност на АИА.
ПАРТНЬОРСТВО С КОНКРЕТНИ ЗАДАЧИ
Пациентският панел на конгреса традиционно привлече сериозен интерес от специалисти от цялата страна. Представеното показа както напредъка, така и разстоянието между наличната подкрепа и действителната потребност.
Пред АИА и БДИ стоят конкретни общи задачи: по-ранно разпознаване и насочване на хората с афазия, приемственост между болничното лечение и терапията, разширяване на капацитета на услугите, подготовка на специалисти и оценяване на резултатите. Към тях се добавя участието на пациентите в създаването на нови решения и осигуряването на информация във времето и по начина, по който тя им е необходима.
Четиригодишното партньорство между двете организации показва как активната, последователна и ориентирана към резултата работа може да превръща тези задачи в конкретни действия.
В навечерието на Световния ден за борба с инсулта на 29 октомври конгресът напомни: спасяването на живота и подкрепата за живота след инсулта са части от една обща отговорност. Тя включва възможността човекът да получи лечение навреме, да достигне до възстановяване и да има подкрепа да общува, да избира и да участва.