София бе домакин на Балканската ендоваскуларна академия

     От 30 септември до 1 октомври, София бе домакин на Балканската ендоваскуларна академия. Високият форум обедини в изключително атрактивна програма иновациите, съвременните тенденции и нови технологични решения в подкрепа лечението на сърдечносъдови заболявания. По покана на проф. д-р Иво Петров, дмн., председателят и зам.-председателят на Асоциацията за инсулт и афазѝя взеха активно участие в програмата на първия ден.

 

     Аудиторията бе впечатлена от напредъка на английската система за бърза помощ, в която се развива нова хибридна система реанимобили. В тяхното представяне бе отчетен неуспеха на първоначалната идея за мобилен инсултен екип, който да пристига при пациентите и да започва работа на терен. Това първоначално решение се оказва изключително ресурсоемко и слабо приложимо в реална среда. Новият подход, към който са се насочили специалистите от спешната помощ в Англия е свързан с надграждане на стандартното оборудване с възможност за експресен физико-химичен и микробиологичен лабораторен анализ на основни показатели, мобилен ехограф от последно поколение и др., всички те, обединени със възможностите на телемедицината дават шанс за бърза реакция на сърдечно-съдови, дихателни, епилептични и др. основни тежки състояния, като повишават ефективната работа на екипите с над 50% (по първоначални данни).

     Особен интерес предизвика дискусията по създаването на Европейски план за сърдечносъдово здраве. Тази инициатива е широко подкрепяна от Българското дружество по кардиология, в контекста на опита на ендоваскуларните специалисти да подкрепят своите колеги невролози в борбата с инсулта. Асоциацията за инсулт и афазия участва в непринудения диалог, отчитайки усилията на Европейската пациентска организация да структурира ясно и коректно спецификата на инсулта в Европейския план за сърдечносъдово здраве. Към момента съществува и заработва във все повече европейски страни Европейски план за борба с инсулта. Според представителите на Асоциацията, това трябва да бъде основата, върху която трябва да се надгради грижата за пациента в по-мащабния контекст на сърдечносъдовото здраве.